Бъдни вечер Обръщение на Българския патриарх Даниил по повод Рождество Христово

 

Негово Светейшество Даниил - Патриарх Български и Митрополит Софийски

Обръщение на Българския патриарх Даниил по повод Рождество Христово:

ВЪЗЛЮБЛЕНИ ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Притихнали в молитва, събрани около топлото домашно огнище в Рождественската нощ, сърцата ни са изпълнени с голяма радост от изпълнението на даденото преди много векове на нашите праотци обещание за раждането на Спасителя. Това велико събитие, което стана начало на обновлението и спасението на човека и на цялото творение, ние съпреживяваме днес.
Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи.

Наистина, велика тайна!

Вечният, безначален, непристъпен, но безкрайно човеколюбив Бог слезе на земята и стана Човек. Синът Божий, второто Лице на Светата Троица, се роди като Човек от Светия Дух и Пречистата Девица Мария. Роди се като Човек с човешка душа, човешко тяло, човешки ум, човешка воля и човешки живот. Това велико чудо, тази велика тайна стои по-високо дори от самото сътворение на света.

Заедно с ангелските войнства, от дълбините на душата си и ние възклицаваме: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“

Слава на Бога, който не ни изоставя. Слава на Бога, който никога не ни забравя. Слава на Бога, който стана Човек, за да ни избави от греха, тлението и смъртта. Слава на Бога, който се смири, умали, унизи и ограничи, за да въздигне, възвиши, освободи и спаси човека.

Слава на Бога, Който ни донесе Своя небесен Мир! В днешните времена на войни, несигурност и страх за бъдещето, нашата едничка надежда и утеха е Господ Иисус Христос. Защото ние имаме Неговото обещание: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“

Слава на Бога, който ни учи да имаме помежду си благоволение – благата воля да си помагаме. Благата воля да служим на Бога и на ближния. Благата воля да се каем за греховете си, да прощаваме един на друг. Благата воля да побеждаваме самотата чрез духоносно общение в Христа. Благата воля да преодоляваме тъгата и безнадеждността чрез гореща молитва, уповаване в Божия промисъл и участие в живота на светата Църква. Благата воля да помагаме от сърце и безкористно на нашите братя и сестри, които страдат, боледуват, преминават през различни трудности и лишения. Благата воля да загърбим своя личен интерес и егоистични стремления в името на нашите ближни и на Бога.  Благата воля да имаме единство в Неговото свято име.

Обични в Господа братя и сестри,

На Бъдни вечер, в навечерието на Христовото Рождество, ние ясно виждаме бъдещето, което Бог е предвидял за нас – да бъде с нас, сега и во веки! И Бог е с нас – такава е Неговата неизменна блага воля. Затова в Христовата Църква никой не е сам. Христос е с нас винаги и незименно. Но нека и ние да бъдем с Него – с нашия Господ Бог и Спасител. Православната вяра не оставя човека на собствените му сили, а му дава смисъл и цел, дава му сили и кураж, за да преодолява с Божията помощ всяка трудност, всяка несгода, всяко изкушение.

Нека Рождество Христово бъде началото на дълбока благодатна промяна в начина ни на мислене и живот, в отношенията ни към Бога и към нашите ближни!

Нека с жива вяра, с богоподражателно смирение, с искрено покаяние и с дела на боголюбие и човеколюбие да направим сърцата си ясли, за да се роди в тях Богомладенецът Господ Иисус Христос и да имаме живот в Неговото име! 

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

МИРНА, БЛАГОДАТНА И СПАСИТЕЛНА НОВА ГОДИНА!

Християнското семейство се събира днес около масата на Бъдни вечер, както се нарича денят преди Рождество Христово. Бъдни се свърза с бдение, както и с бъдеще, символиката подсказва за предстоящото чудо. 

Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа и Мали Божич. Според традицията на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Обичаят изисква на масата да има храни, които набъбват, за да растат късметът, щастието, здравето и плодородието.

Централно място заема содената питка с паричка - в чието парче е парата, той ще е най-големият късметлия. Сервират се боб, зелеви сарми с ориз, пълнени сухи чушки, тиквеник, ошав, орехи, плодове, чесън и др. На трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол, за да не влязат в къщата болестите и раздорите.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през следващата година. Масата не се вдига, според вярванията - за да могат да дойдат близките покойници да вечерят. 

В полунощ срещу Рождество Христово поверието разказва, че небето се отваря, настъпва светлина, която могат да видят само праведните, а желанията се сбъдват.Х

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена –  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.

В днешни дни се е създала традицията да обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. В този празник обаче има и нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“.  Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия.  Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети:  ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите.

На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за  членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.  В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне.  След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

Според някои както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година. Затова екипът на „Българска история“ ви пожелава щастлив и спокоен празник, изпълнен с любов от най-близките ви хора.