СИНГАПУР-"ГРАДЪТ НА ЛЪВОВЕТЕ "-ПЪРВА ЧАСТ

 

Слуховете за края на сайта са ненормално възпалени .

     В дните на покой Главният редактор се наслаждаваше на поредният подарък от негови бивши ученици и най-вече на негов такъв, който е мастит собственик и производител ,с почивка в египетския курорт Шарм ел Шейх за 10 дни.През тези дни посетих още два курорта-Ейлат в Израел и Акаба в Йордания.Обслужването на египтяните беше перфектно а и разглеждането на съседните курорти даде много поводи за размисъл за нашето Черноморие.Но за преживяванията -друг път.

      Сега към нашето участие в мегаполисът Сингапур,какво се случи в басеина в който през януари охраната подгони Главният редактор за наивен въпрос на малайски вместо на гурка и накъде поема световното и българското плуване.

    Ще се наложи да разделя повествованието на няколко части за да не заприлича по обем на трети том на „Под Игото“.Припомням,че освен оригиналната първа част на дядо Вазов има и негово второ продължение с нови герои и в свободна България като „Нова Земя“.Сигурен съм ,че във Федерацията са чели последната и затова те отпадат от разяснителната група.

     За Сингапур замина наша делегация от 6 състезатели/само двама с покрит норматив А за 2025 г.,а останалите с резултатите си от миналата/,двама треньори,масажист и водени от вездесъщия Председател на УС който е с 4 години по-млад от Главният редактор. Разтърстваща  беше неговата снимка с Президентката на МОК плувкинята от Зимбабве Кърсти Ковънтри която държи 11 национални рекорда на страната си и е двойна Олимпийска шампионка на 200 м.гръб.Посребрял ми изглежда Председателят,но и него годинките го натискат подобно на Главният редактор.

Групата замина 5 дни преди началото на старта и се настани в един от най-луксозните хотели които Организиционния комитет беше предложил на отборите.

     Сингапур е изключително скъп град с изящни европейски цени стил“Монте Карло“и Федерацията даде драго и скъпоценно за да не се чувства Групата ни като „Братчетата на Гаврош“.

Нали не искаме Тя да заприлича на думите на пролетарски поет Христо Смирненски написал тежките стихове

Ти целия скован от злоба си,

о, шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

 

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

и обидата незаслужена

по изнурените лица.

 

Съдбата рано ги излъгала,

живота сграбчил ги отвред

и ето ги: стоят на ъгъла,

с прихлупен до очи каскет.

 

Какво им даваш от разкоша си

ти — толкоз щедър към едни,

а към бездомните Гаврошовци

жесток от ранни младини?

 

Пред твоите витрини блескави

накуп застават често те

и колко скръб в очите трескави,

и колко мъка се чете!

 

Но тръгват си те пак одрипани,

с въздишки плахи на уста,

а тез витрини са обсипани

с безброй жадувани неща…

 

Ти целия скован от злоба си,

о, шумен и разблуден град,

и твоите електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

И успя с много чар и постоянство с окъпания от пари бюджет и скъпоценното пестене на пари за младите .Пестене което е хвърлило във възторг последователите на основателят на сиромахомилството Спиро Гулапчев.

     Като цяло представянето ни се люшкаше в двете крайности -от финал и 7 -место в него на Мицин,един полуфинал на Николова до няколко срамни класирания между 30-то и след 40-то место.

      Кой как и къде се е готвил не е загадка,но виси със страшна сила нуждата от решително подмладяване на поизчерпания национален отбор.Така както в Чехословакия през 1989 година площадът изригна към управляващите псевдокомунисти“Благодарим Ви!А сега си отивайте“.

    Това болезнено ще изпита и сегашната посткомунистическа партия която е в сглобка с ГЕРБ и ИТН .Началото на краят И се видя в началото на август на традиционния събор на социалистите на Бузлуджа.Там вместо по 40-50 000 души назад в годините имаше около 2500 ,а Президиума беше освиркан от множеството.Затова и Главният редактор не се качи на историческия връх омерзен от неестествената прегръдка с  другите партии.

      Остава да тежи и неприятният въпрос кои ще заменят ветераните ни?

     Последните нямат никакво намерение да свиват знамената и точат секири за Европейското в Париж 2026, Световното на малък басеин в Пекин 2026,Световното в Будапеща 2027,Олимпиадата в Лос Анджелис 2028,а защо не и следващата в Бризбейн 2032 когато ще бъдат на само  на около 35 години.

     И ако при младежите и юношите има определен излѝшък на кислород,то при девойките и момичетата неща никак,ами никак не възрадват.

     Същото важи и за Управителния съвет,който е препълнен от славни ветерани и които спокойно могат да откарат още 20 години на Върха при наличието на такава карикатурна Опозиция и смачкана и разпиляна т.н"плувна общност".

    Петър Мицин със своя финал на 400 м.св.ст даде сила на „Официозът“да излезе от летаргията и да запее тропар в своя неповторим белетристичен стил.Класирането на момчето е впечатляващо при наличието на редица елитни състезатели.В последствие липсата на 8 дневна аклиматизация от разлика в часовите пояси го понатиснаха и той се срина в другите си две участия.Особено болезнен беше провала му на 200 бътерфлай който накара „Лъва“да излезе от анонимност и да го захапе с плам в своята Социалка.

   Все пак финалът даде гориво на Ръководството и То изтъпани нашият юнак да говори при прибирането на Групата на аерогарата.Не се разбра дали То се е изнизало в индианска нишка зад гърба на Мицин.

    Малкият Придворен сайт направи пространствени интервюта със състезателите и Генералния мениджър в които всички поели дълбоко въздух казваха „Само ако не се беше се случило…..“Тук всеки посетител би направил свое продължение.А и в очите на всички блестеше заканата за следващото голямо състезание.

    Тея Николова е от средната вълна състезатели и скромно и без фанфари се класира в полуфинала с 15-то место на 50 м.бруст който и е основна дисциплина.На 100-те метра и тя попадна в капана на неумесното приспособяване към часовата разлика с 33-то место.

     Единствено тези двама състезатели получиха от „Официозът“достойно отражение на представянето  си докато останалите бяха коментирани в японския литературен стил“хайку“-поезия, която казва много с малко стихове. „Следобеден сън. Някой хърка в планинския храм. Кукувица кука“

Впечатляващо,нали?  

     Габриела Георгиева продължава да изнедадва със своето дълголетие в басеина и със стабилното си представяне най-вече на 200 м.гръб.След преминаването И в поредния нов столичен клуб видимо сълзите от Олимпиадата в Париж са вече пресушени и Габиту е  променена ,  освежена и все така с манекенски вид в банските си костюми.При това с новите понеже старите тя върна след напускане на предишния си клуб.Дали я накараха или тя искаше да скъса с миналото си се  разбра в последствие.

И при двете моми липсват стойностни последователки и това е проблем за женското ни плуване.

    Настъплението на новия вариант на КОВИД 19-"Нимбус"кара Главният редактор да си потърси маската.Преди години когато на опашката в магазина някой кихнеше всички в купом му казваха усмихнати "Наздраве".Сега просто се разбягват уплашени.